СРАМ
С очи надолу поглеждат,
с посърнали лица.
Глави навеждат
за земните деца.
...…Небесните простори!
Учудено небето
поглежда ни отгоре.
Опитва се да разбере
мотивът в нашите истории.
Защо усмихнато се мразим?
Защо предаваме с целувка?
Защо доброто газим?
Защо обичаме с преструвка?
…Там никой, така не прави!
Всеки ангел, не себе си,
а Бога слави.
…Така те могат да летят
и полетът им е любов.
...защото нищо не тежи им,
...ни зло, ни гузна съвест.
…………………………….
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
Цветя вода не пият,
те хранят се със нея.
Дори очи не мият,
туй прави го Повеят.
... Вятърът, когато пошепва
тихичко в листата
мълчанието на душата трепва.
Тогава млъква И устата…
Вятърът е тъй приятен,
когато идва пролетта.
Чудат, омаен, златен,
по рамото потупва с доброта.
Обръщам се към НЕГО…
,, На Другите Повея изпрати…
И тях ОТвътре повдигни…
О, Моля Те Велики Боже !“
ОБЛАЧЕТО
Погледнах и видях до мен
тревичката с наведена глава.
Смутих се и въздъхнах изумен…
,,Как не забелязал съм това?“
В небето Облачето се засмя…
,,Ти гледаш в себе си вглъбено…
за това видя го чак сега,
не гледай с поглед наскърбено!
От мен дъждът, вали за всички…
Високите дървета, изящните цветя,
дори и малките тревички
да вкусят влагата в пръста!“
Наведох се надолу.
Тревичката погалих,
а Тя изправи се…
Едва тогава забелязах цветчето
с усмихнато лице …
и аз му се усмихнах.
О Моля Те…
В гордостта на своя егоизъм,
не виждам в другия,
душаща болка отчаяние
и купчина тъга…
Завивката от безразличие,
моля Ти се Господи
от мен вдигни,
че в огледалото безличие
от погледът ми пак блести.
В трамвая скитника не забелязах…
Душата му трепереща отминах.
Не бях добър.
Гнусях се ням
и чаках друг
да дойде там…
Безсилен съм във себе си.
Грехът тежи.
О, моля Те Исусе!
Ти ме промени.
Да гледам ДРУГИЯ.
Да вдигам падналия.
Дори нечистия, поне
със поглед да прегръщам.
От туй, което си ми дал,
на Теб и другите да връщам.
НА ТЕБЕ...
И тъй от нищото на мисълта
родени сме с енергия
от Нашият Баща - Творец и Бог.
Не сме оригинално следствие
на купища космически боклук
нехайно струпало се в мрака...
Хвалебствие,
не принадлежи на никой друг,
освен на Теб, Велики, Боже.
Да бъде слава на Моща - Отец,
създала мислите, простора,
времето и светлината!
Да бъде слава на Сина,
спасил Той всички хора
и другите небесни същества
изпълнени с любов и доброта!
Да бъде слава на Духа,
изпълнил ни с надежда и утеха,
Поддържащият мир,
обличайки света с дреха на енергия и ред.
Докато дишам, ще Те славя!
…Без ТЕБЕ не мога
Без Тебе Исусе съм нищо -
безмислен товар на живота,
безсъвестно ехо излишно,
прашинка мрак в небосвода.
Все мятам се там и насам.
Не вглеждам се ярко нагоре.
Връщам, отивам припрян.
Със себе си, още аз споря.
Погубват ме каменни мисли.
Пейзажи с объркани дни.
Отвътре натиска ме, вика Те!
Душата ми моли “Дойди!”
Ти знаеш “Кому?” и “ Защо?”
Не бъркаш и не забравяш.
“ Кого, къде и какво!”
Точно на всеки оставяш.
За това Велики, Те моля:
“ Не слушай, мен - блудният син!
Да бъде Отче Твоята Воля!”
Амин.
Един от многото по света...
Бих искал
Ръката ми протегната остана
и няма в нея пълнота.
Не съм успял дори да хвана,
частица вкусна от света.
О как го исках аз парчето!
От тортата на гордостта...
Успеха, чакайки, момчето,
внезапно вътре в мен умря.
Сега купон не искам.
Не чакам шоколад.
С очи небето стискам,
с душата си съм млад.
Бих искал само
туй, което искаш
Ти Всевишни Боже...
• Защото аз не зная що да искам!
