Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2018 13:58 - Как гъдулката спасява пленниците от глад
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3743 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 09.03.2018 23:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Двете балкански войни под арбитража на Русия, пораждат прекомерни и необосновани претенции от страна на бившите български съюзници от Първата балканска война. Сръбските и гръцките дивизии се стремят да наложат следвоенно териториално устройство на своите страни, като старателно и с насилие се намесват да владеят територии, освободени от българските войски.  Руския император, подтиква Румъния да се намеси във войната и да нападне България, която успешно се справя дотогава със своите съюзници-разбойници. Това е защото в лицето на княз Фердинанд и българските правителства, които провеждат независима политика, той вижда заплаха за руските интереси в района.  Тези действия носят признака на политическо вероломство и престъпление.
Резултатът от тези балкански войни предопределя по-нататъшното поведение на България, която се стреми към национално обединение а нейните съседи и Русия и пречат...
Изборът на България в последвалите две световни войни на практика го предизвиква най-напред Берлинският конгрес 1878 г., и след това последният руски император и неговите протежета-предатели от балканските войни. Русофилската и комунистическа пропаганда стоварва всичко върху омразния на Русия цар Фердинанд и "русофобите" на Стамболов и досега.
Можем само да гадаем ако България не беше се присъединила към Централните сили през 1915 г., дали някой щеше да и уважи неутралитета, както стана и по-късно по време на Втората световна война...
.
....

image

Установяването на Солунският фронт 1916 год.


На 7 окт. 1917 г. 19-и пехотен полк в състав от три дружини по четири роти заедно с три картечни роти пристигат на Албанския фронт. Полкът влиза в сборната Германска дивизия с щаб в Охрид. Всичко това е подчинено пък на 20-а австрийска пехотна бригада с щаб в с. Родожда. Полкът е изпратен западно от Охрид. Позициите на нашите войници са лоши - слабо укрепени и без направени изкопи и скривалища. Заедно с германската дружина заемат участък от позицията, дълга 8 км. Сборната войскова част е изправена срещу 30-те дивизии на съглашенските войски. Това са 8 френски, 6 английски, една италианска, 10 гръцки, 5 сръбски и една индокитайска дружина. В победоностния ход ход на настъпленията по посока на кота 1704 нашите успяват с преграден огън да съкрушат 175-и и 176-и френски полк и индокитайската дружина. Противникът някъде се вмъква в нашите позиции. Подвигът на себеотрицателният командир капитан Бръндаров с нечувана храброст увлича част от остъпилите бойци и спасява позициите на нашата армия. В тази ожесточена борба той загива геройски далеч от своя роден край.

За проявена храброст и успехи по заповед на сборната  германска дивизия и 20-а пехотна Австрийска бригада са били представени списъци на проявилите се войници и офицери за награждаване с ордени, които не бяха присъдени. Неуспешният ход на Добро поле(пробива става след оголване на участък от леви български офицери-предатели, б.а.) срещу групирането на 30-е дивизии е наредено полкът да се оттегли от позициите, без да оставя свои съоръжения. На 28 септември 1918 г. по заповед № 811 е наредено да се извърши оттеглянето на полка. Три дни по-късно председателят на българското правителство А.Ляпчев ще чуе унизителната заповед на френския ген. Франше д,Епре. На 29-и е сключено примирие между Съглашението и България. Нашите войски източно от меридиана на Скопие да бъдат незабавно демобилизирани, а западно - да преминат в плен до подписването на мирния договор(т.е. изнудват, за да ги вземат за заложници, б.а.). На 4 окт. е обезоръжена първа дивизия и я връщат към г.Битоля. Войниците остават заложници, за да спасят завоюваните позиции.


image

В десният ъгъл първият седнал с шапката е гъдуларят П.Николайчов


Нито една от дивизиите не е изгубила сраженията, а се налага да се предадат, защото: "Ако не се подчиним на заповедтта и се съпротивляваме с оръжие, противникът ще нахълта в България за окупирането и ограбването и".
 

Над 30 войници са участвали в тази война от Арнауткьой(Пороище). Това са Стоян Колев, Кольо Пасев, Дечо Панов, Андрей Марков, Димитър Ночев,Тачо Карагерьов, Кольо Караданлията, Жеко Донев, братята Георги и Стефан Доневи и др. Участници в тази война били и тримата братя от Гяурджиците - дядо ми Иван - мл.подофицер и началник на тиловата част, фелдфебел Стефан Маринов и останалият в плен Тачо Маринов.
Към тези страдалци е бил и известният по това време в Североизточна България гъдулар Пантелей Николайчов.
Пленниците гладни, с окъсани униформи, вървят по пътя за лагера на о-в Тасос. Пантелей отчаян, захвърлил гъдулката. Чичо ми Тачо я прибира и скрива. Лагерът е ограден сбодлива тел и охраняван от френски войници. Веднъж някой от угнетените пленници подкача Пантелей:
- Ако беше гъдулката тука, друго щеше да е!


image


Сила Божия ли било и става чудо. Изважда Тачо Маринов скритата някъде гъдулка. И засвирва измъченият гъдулар. Под игривите му пръсти плаче гъдулката, плаче и душата пробива. Сбират се мъчениците край него. Слушат с насълзени очи - забравени пленници в чужда страна. Хубавата музика лови душите и на 40-50-е мъже и жени по лимоновите и маслиновите градини отвъд високата и бодлива телена ограда. По обедната почивка им свирел Пантелей. Доволни от музиката, скрито от френската охрана им доставяли храна.
Така дълго време с тази гъдулка Пантелей спасява своите съселяни от глад.
Все още липсва броят на пленниците ни и безследно изчезналите войници при бягствата от лагера на остров Тасос и другаде. От 4 окт. 1918 г. до 20-и август 1920 г. над 300 души са страдали в изгнание там.


image

Легналият с презрамките е Ат.Маринов, до него е санитарят Гр.Неделчев

 
Интересно е завръщането на войниците от 19-ти полк. Уморени всички заспиват. От Русе за Варна избират дневален да събуди нашите войници на гара Разград. Заспал дневалният и хайде във Варна. На обратно слагат трима дневални и успяват да се приберат в Разград. Атанас Маринов и Григор Неделчев са били големи приятели от пленничеството. Благодарение на санитаря Григор има запазени снимки и данни от пленничеството. Атанас Маринов се жени в Желязковец. Бил кмет и горски. Това е дядото на първия наш сумист Емил Жеков - Жеката. Дни преди смъртта си се вайкал пред моя дядо на свиждане: - Бате, под лимонови и маслинови дървета съм лежал, как няма едно лимонче да вкуся за последно!(Тогава нямаше добра търговия.)
Гладен си замина. Лека му пръст!    



По спомени на Иван Гяурджиков от с.Пороище    




Гласувай:
4



1. atil - Последното, което искам да кажа на ...
04.03.2018 09:07
Българската държава царство България беше погребана след 1944 г.
Зa съжaление Бългaрия за дълго е обреченa нa комунистите и техните децa демокрaти - всичките предaтели и конформисти по възпитание. И на техните екперименти и чужди примери за подражание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649359
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031