Поклон към титаните на Хуманизма

( http://watchtowerman.blog.bg/politika/2011/08/05/ianush-korchak-razkazvashe-na-decata-prikazka-dokato-dishaha.796762 )

                           

   В края на юли 1942 година фашистите пристъпват към ликвидирането на Варшавското гето. Сред тях са и над 30 приюта и интернати, с около 4 000 деца. Всеки ден огромни колони от хора поемат към хитлеристките лагери на смъртта.

   На 5 август 1942 г., германски войници съберат 196 сираци и около дузина членове на персонала от сиропиталището, чийто отговорник еКорчак.

            

      

        


   Немски офицери преглеждат документите му и казват:

    “Вие не сте евреин, господине, свободен сте да си вървите.”

    Корчак отговаря:

    “Това са моите деца. Моето място е с тях.”

    Децата са облечени в най-добрите си дрехи, всяко със синя раницата и любимата му книга или играчка. Джошуа Пърл, очевидец, описва видяното: 
   “Настана чудо. Двеста деца не викат. Двеста чисти души, осъдени на смърт, не плачат. Нито един от тях не се разбяга Никой не се опита да се скрие.  Те се притискат до техния учител и наставник, баща и брат, Януш Koрчак. Той вървеше, без шапка, с кожен колан около кръста си, с високи ботуши. Главата му беше наведена напред, държейки ръцете на две деца,  Няколко медицински сестри го следваха, а след тях - двеста деца, облечени в чисти дрехи, сякаш току що са минали за пречистяване през олтара. (...) От всички страни децата са заобиколени от германци, украинци.“

  „Отхвърлил предложението да напусне гетото и да спаси живота си,Корчак остава до край със своите 200 деца, с които и загива в газовите камери на Треблинка...

   Лекар по образование, Корчак практикува професията си, но скоро престава да лекува само телата и се превръща в "лекар на детските души", както пише самият той в своя дневник от гетото. Става възпитател в сиропиталище и изцяло се посвещава на възпитателна и педагогическа дейност.
   Като възпитател той учи децата на труд и на обществена активност, на откровеност и пълно доверие. Организира живота им на принципа на самоуправлението. Това възпитава у децата отрано чувство за отговорност. Същевременно се стреми да им създава колкото е възможно повече радост, защото "без щастливо, пълноценно детство, после целият живот на човека е осакатен.
    Денем Корчак е възпитател, а вечер пише. Развива своите възгледи за възпитанието в публицистични материали, педагогически трудове и художествени произведения. Създава педагогическа система, която разработва главно в трудовете си "Как да обичаме детето" и "Правото на детето на уважение" и прилага на практика в заведенията, където работи като възпитател.“
(Лилия Рачева )

 


             

   През 1919г. Януш Koрчак, казва на група студенти следното:

    "Ние не ви даваме  Бог, защото всеки трябва да го намери в душата си. Не ви даваме родина , защото нея трябва да я откриете с труда на своето сърце и ума. Не ви даваме любов към човека, защото няма любов без прошка. А прошката изисква тежък труд, и всеки трябва да го вземе върху себе си. Ние ви даваме едно, стремление към  по-добър живот, който го няма, но ще бъде, като живот към истината и справедливостта. И може би, това стремление ще ви отведе при Бога, родината и любовта. "

  Няма теория, система, а има само любов, честност, мъдрост и морал. И само това може да стопли душата на друг човек. 

      На този ден - 5 август, Корчак сподели смъртта за да сподели докрай взаимната любов с децата.  

(http://www.referati.org/qnush-korchak/62366/ref/p1 )

Януш КОРЧАК. (Janusz Korczak )10 заповеди за възпитанието.

   1. Не очаквайте, че детето ви ще бъде такова като теб или такова, каквото ти искаш. Помогнете му да стане не като вас, а себе се.

  2. Не искайте от детето да плати за всичко, което сте направили за него. Вие сте му дали живот, как той може да ви се отплати? Той ще даде живот на друг, последният - на трети, и това е необратимия закон на благодарността.
  3. Не изливай яда си върху детето свойте обиди , за да не ядеш в старостта си горчив хляб. Това, което посееш, това и ще жънеш.

  4. Не се отнасяйте към проблемите на детето отвисоко.  Животът дава на всекиму според силите му и, бъдете уверен, на него му е не по-малко трудно, отколкото на вас, а боже би и повече, защото у него няма опит.
    5. Не унижайвай!
     6. Не забравяйте, че най-важните срещи на човека - това са срещите му с децата. Обърни повече внимание на тях - ние никога не можем да узнаем, кого ние срещаме в детето.
    7. Не се мъчи, ако не можеш да направиш нещо за детето си. Мъчи се, ако можеш - но не го правете. Помнете, за детето е направи недостатъчно, ако не е направено всичко.
    8. Детето - това не е тиранин, който завладява целия твой живот, не е само плът и кръв. Това е онази дратоценна чаша, която Животът ти е дал за съхранение и за развитие на творческия огън в него .  Това е разкрепостена любов на майката и бащата, у които ще расте не „наше“, „собствено“ дете, но душа, дадена ни за съхранение.
    9. Научете се да обичате другото дете. Никога не правете на другия това , което не би искал да го направят друти на теб.  

   10. Обичай своето дете с любов – неталантлива, неудачна, възрастна. Общувай с него - радвай се, докато е дете – това е празник, докато е все още е с вас.